Dumite-BG – онлайн речник за българския език

резигнация

[rezigˈnat͡sijɐ]

резигнация значение:

Какво е резигнация? Състояние на пълно примирение със съдбата, безнадеждност и отказ от съпротива или активни действия.

1. (психология/книжовен) Състояние на пълно примирение със съдбата, безнадеждност и отказ от съпротива или активни действия.
Ударение
резигна̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-зиг-на-ци-я
Род
женски
Мн. число
резигнации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на резигнация

(психология/книжовен)
  • Той прие новината с пълна резигнация.
  • В погледа ѝ се четеше умора и резигнация.

Антоними на резигнация

Как се пише резигнация

Грешни изписвания: ризигнация, резегнация, резйгнация, резигнъция, резигнацйя
Чуждица, чийто правопис следва оригиналното звучене и транскрипционните правила (от лат. re-signatio). Пише се с е и и.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:resignatio
През западноевропейски езици (френски/немски) от латинското *resignatio* (отказване, примирение), от *resignare* (отпечатвам, анулирам, отказвам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпадам в резигнация
  • дълбока резигнация
  • чувство на резигнация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.