Dumite-BG – онлайн речник за българския език

резница

[ˈrɛznit͡sɐ]

резница значение:

Какво е резница? Отрязана част от едногодишна пръчка на лоза или друго растение, която се използва за размножаване чрез вкореняване.

1. (земеделие/лозарство) Отрязана част от едногодишна пръчка на лоза или друго растение, която се използва за размножаване чрез вкореняване.
2. (общо) Малка отрязана част, парче от нещо.
Ударение
рѐзница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рез-ни-ца
Род
женски
Мн. число
резници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на резница

(земеделие/лозарство)
  • Напролет засадихме новите резници, за да разширим лозето.
(общо)
  • Тя държеше в ръка тънка резница от ябълката.

Антоними на резница

Как се пише резница

Грешни изписвания: резнаца, резнйца
Думата се пише с з (от режа/рязах), а не със 'с'. Проверка: думата резен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:режа
Произлиза от глагола 'режа' с наставка '-ница'. Сродна с 'резен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лозова резница
  • вкореняване на резници

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.