Dumite-BG – онлайн речник за българския език

резоньорство

[rɛzoˈnʲɔrstvo]

резоньорство значение:

Какво е резоньорство? Склонност към дълги, скучни и безплодни разсъждения; празно мъдруване.

1. (книжовно) Склонност към дълги, скучни и безплодни разсъждения; празно мъдруване.
2. (литература) Похват в класическата драматургия, при който чрез герой (резоньор) авторът пряко изразява своите морални и дидактични възгледи.
Ударение
резоньо̀рство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-зо-ньор-ство
Род
среден
Мн. число
няма (само ед.ч.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на резоньорство

(книжовно)
  • Неговата склонност към резоньорство отблъскваше събеседниците му.
(литература)
  • В пиесите на Молиер често присъства елемент на резоньорство.

Синоними на резоньорство

Антоними на резоньорство

Как се пише резоньорство

Грешни изписвания: резоньорсво, ризоньорство, резуньорство, резоньурство, резоньорству
Думата се изписва с ьо (ер малък и о) след мека съгласна и пред твърда съгласна.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:raisonneur
От френската дума 'raisonneur' (човек, който разсъждава, обича да спори) + българска наставка '-ство'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сухо резоньорство
  • безплодно резоньорство

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.