реквизитен
[rɛkviˈzitɛn]
- Ударение
- реквизи́тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- рек-ви-зи-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- реквизитни
Как се пише реквизитен
Грешни изписвания: реквизитин, реквйзитен, реквизйтен
Думата се изписва с 'е' в наставката -ен (за мъжки род), която изпада или се променя в други форми, но тук следва правилото за образуване на относителни прилагателни.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:requisitum
Произлиза от латинската дума 'requisitum' (необходимо нещо), навлязла в българския език чрез немския (Requisit) или руския (реквизит). Свързва се с корена за 'изискване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- реквизитен магазин
- реквизитен номер
- реквизитен състав
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
