реквизиция
[rɛkviˈzit͡sija]
реквизиция значение:
Какво е реквизиция? Принудително отнемане на имущество, хранителни продукти или превозни средства от държавата (обикновено срещу заплащане или разписка) за нуждите на армията по време на война или при бедствени ситуации.
1. (право) Принудително отнемане на имущество, хранителни продукти или превозни средства от държавата (обикновено срещу заплащане или разписка) за нуждите на армията по време на война или при бедствени ситуации.
- Ударение
- реквизѝция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- рек-ви-зи-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- реквизиции
Примери за използване на реквизиция
(право)
- По време на войната селяните често са били подлагани на реквизиция на зърното.
- Правителството обяви реквизиция на всички частни автомобили за евакуацията.
Синоними на реквизиция
Как се пише реквизиция
Грешни изписвания: реквизицийя, реквйзиция, реквизйция, реквизицйя
Пише се с и след з. Думата завършва на -ия.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:requisitio
От латинското *requisitio* (изискване, търсене), от глагола *requirere* (изисквам). В българския навлиза чрез западноевропейските езици (френски *réquisition*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- военна реквизиция
- извършвам реквизиция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
