Dumite-BG – онлайн речник за българския език

рекултивация

[rɛkuɫtiˈvat͡sijɐ]

рекултивация значение:

Какво е рекултивация? Комплекс от технически и биологични мероприятия за възстановяване на нарушени терени и почви (напр. след добив на полезни изкопаеми, строителство или замърсяване) с цел те да станат отново годни за стопанска употреба или отдих.

1. (екология / селско стопанство) Комплекс от технически и биологични мероприятия за възстановяване на нарушени терени и почви (напр. след добив на полезни изкопаеми, строителство или замърсяване) с цел те да станат отново годни за стопанска употреба или отдих.
Ударение
рекултива́ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-кул-ти-ва-ци-я
Род
женски
Мн. число
рекултивации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рекултивация

(екология / селско стопанство)
  • След затварянето на мината започна мащабна рекултивация на района.
  • Проектът предвижда биологична рекултивация чрез залесяване.

Синоними на рекултивация

Антоними на рекултивация

Как се пише рекултивация

Грешни изписвания: рекултвиция, рикултивация, реколтивация, рекултйвация, рекултивъция, рекултивацйя

Думата завършва на -ия и се изписва с 'е' в първата сричка (от представката ре-).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:re- + cultivare
От латинското 're-' (отново, обратно) и 'cultivare' (обработвам). Заето в българския език чрез западноевропейските езици (немски Rekultivierung или френски recultivation).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • техническа рекултивация
  • биологична рекултивация
  • план за рекултивация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.