Dumite-BG – онлайн речник за българския език

реликварий

[rɛlikˈvarij]

реликварий значение:

Какво е реликварий? Специален съд, ковчеже или кутия (често богато украсени), предназначени за съхранение на свети мощи или други реликви.

1. (религия) Специален съд, ковчеже или кутия (често богато украсени), предназначени за съхранение на свети мощи или други реликви.
Ударение
реликва̀рий
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-лик-ва-рий
Род
мъжки
Мн. число
реликварии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реликварий

(религия)
  • Златният реликварий беше изнесен за поклонение пред вярващите.

Синоними на реликварий

Как се пише реликварий

Грешни изписвания: реликвари, релекварий, релйкварий, реликвърий, реликварйй, реликварии
Думата завършва на -ий в единствено число (мъжки род). В множествено число окончанието е -ии (реликварии).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:reliquiarium
Заета чрез западноевропейските езици (френски reliquaire, немски Reliquiar) от средновековен латински reliquiarium, производно от reliquiae (останки, мощи).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сребърен реликварий
  • реликварий под формата на кръст
  • съхранявам в реликварий

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.