реликтен
[rɛˈliktɛn]
- Ударение
- релѝктен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ре-лик-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- реликтни
Как се пише реликтен
Грешни изписвания: реликвен, релйктен
Пише се реликтен (от реликт), а не реликвен (което би идвало от реликва, въпреки че имат общ корен).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:relictus
От латинското причастие relictus (изоставен, останал), от глагола relinquere (оставям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- реликтен вид
- реликтна флора
- реликтно излъчване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
