Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ремъче

[rɛˈmɤt͡ʃɛ]

ремъче значение:

Какво е ремъче? Малък ремък; тънка ивица кожа или друг здрав материал, служеща за стягане или предаване на движение.

1. (пряко) Малък ремък; тънка ивица кожа или друг здрав материал, служеща за стягане или предаване на движение.
Ударение
ремъ̀че
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-мъ-че
Род
среден
Мн. число
ремъчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ремъче

(пряко)
  • Часовникът ми се нуждае от ново кожено ремъче.
  • Ремъчето на динамото се скъса.

Синоними на ремъче

Как се пише ремъче

Грешни изписвания: ремаче, ремъкче
Образува се от корена на ремък, като 'к' преминава в 'ч' (палатализация) пред умалителната наставка '-е'.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Riemen
Умалителна форма на 'ремък', която е заемка от средновисоконемски 'Riemen' (колан, ивица кожа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кожено ремъче
  • гумено ремъче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.