Dumite-BG – онлайн речник за българския език

репичка

[ˈrɛpit͡ʃkɐ]

репичка значение:

Какво е репичка? Едногодишно зеленчуково растение от семейство Кръстоцветни, както и неговият дребен, кръгъл или продълговат корен, обикновено с червена кора и бяла вътрешност, използван за храна.

1. (ботаника) Едногодишно зеленчуково растение от семейство Кръстоцветни, както и неговият дребен, кръгъл или продълговат корен, обикновено с червена кора и бяла вътрешност, използван за храна.
2. (преносно) Нещо много дребно или незначително (в разговорна реч).
Ударение
рѐпичка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-пич-ка
Род
женски
Мн. число
репички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на репичка

(ботаника)
  • В пролетната салата винаги слагам пресни репички.
  • Баба пося репичките още през март.

Как се пише репичка

Грешни изписвания: ребичка, репйчка
Пише се с п (от корена ряпа), а не с б. Проверка: ряпа.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рѣпа
Умалителна форма на 'ряпа'. Коренът е общославянски (*rěpa), сродна с латинското rāpum.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • връзка репички
  • червена репичка
  • салата с репички
Фразеологизми:
  • здрав като репичка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.