ретора
[ˈrɛtor]
ретора значение:
Какво е ретора? Лице, което владее изкуството на красноречието; оратор в древна Гърция или Рим.
1. (история/литература) Лице, което владее изкуството на красноречието; оратор в древна Гърция или Рим.
2. (образование) Учител по реторика (красноречие) в старите училища.
- Ударение
- рѐтор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ретори
Примери за използване на ретора
(история/литература)
- Цицерон е бил изтъкнат ретор и политик.
- Реторът завладя публиката с пламенната си реч.
(образование)
- Младият ученик слушаше внимателно наставленията на своя ретор.
Синоними на ретора
Как се пише ретора
Правилното изписване е ретор.
Грешни изписвания: ритор, ретура
Думата може да се срещне и като 'ритор' в църковнославянски контекст, но съвременната книжовна форма е 'ретор' (следвайки гръцкото eta -> е).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:rhētōr
От старогръцки ῥήτωρ (*rhetor* – говорител, учител по красноречие), произлизащо от глагола ἐρῶ (*erō* – говоря).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
