реторичност
[rɛtoˈrit͡ʃnost]
реторичност значение:
Какво е реторичност? Качество на реч или текст, което се характеризира с подчертана изразителност, приповдигнатост и използване на реторически похвати, често с цел убеждаване.
1. (пряко) Качество на реч или текст, което се характеризира с подчертана изразителност, приповдигнатост и използване на реторически похвати, често с цел убеждаване.
2. (преносно) Показност, неестественост или куха фразеология, лишена от искреност или съдържание.
- Ударение
- реторѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-то-рич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- реторичности
Примери за използване на реторичност
(пряко)
- Реторичността на неговото изказване впечатли публиката, но скри липсата на конкретни факти.
(преносно)
- Омръзна ми от празната реторичност на политическите обещания.
Синоними на реторичност
Антоними на реторичност
Как се пише реторичност
Грешни изписвания: риторичност, ретуричност, реторйчност, реторичнуст
Думата се пише с е (реторичност), следвайки наложилата се норма за транслитерация на гръцкия корен rhetor, въпреки че в по-стари източници може да се срещне и формата с 'и' (риторичност), която днес се смята за остаряла.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ῥητορική (rhetorike)
Произлиза от старогръцката дума за ораторско изкуство, навлязла в българския език чрез латински или западноевропейски езици. Наставката '-ост' оформя абстрактно съществително за качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишна реторичност
- присъща реторичност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
