Dumite-BG – онлайн речник за българския език

референция

[rɛfɛˈrɛnt͡sijɐ]

референция значение:

Какво е референция? Писмена препоръка или характеристика, дадена от бивш работодател или партньор, удостоверяваща качествата на лице или фирма.

1. (делово общуване) Писмена препоръка или характеристика, дадена от бивш работодател или партньор, удостоверяваща качествата на лице или фирма.
2. (наука/академичен стил) Препратка към източник на информация, цитат или библиографски данни.
Ударение
реферѐнция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-фе-рен-ци-я
Род
женски
Мн. число
референции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на референция

(делово общуване)
  • Кандидатът представи отлична референция от предишния си мениджър.
  • Фирмата има добри банкови референции.
(наука/академичен стил)
  • Статията съдържа множество референции към съвременни изследвания.
  • Липсва референция за цитираните статистически данни.

Как се пише референция

Грешни изписвания: референцийа, рефиренция, реверенция, референцйя

Думата се пише с е във втората сричка (проверка: реферат). Завършва на -ия (женски род), а не на -йа.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:referentia
От латинското referre (отнасям обратно, докладвам), през западноевропейските езици (английски reference, френски référence). Навлиза в българския език основно през 20-ти век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • банкова референция
  • добра референция
  • искам референция

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.