реципрочност
[rɛt͡siproˈt͡ʃnɔst]
реципрочност значение:
Какво е реципрочност? Взаимност, двустранност; качество на отношение, при което действие от едната страна предизвиква равностойно действие от другата.
1. (книжовно) Взаимност, двустранност; качество на отношение, при което действие от едната страна предизвиква равностойно действие от другата.
2. (дипломация) Принцип в международните отношения, според който държавите си предоставят еднакви права или налагат еднакви ограничения.
3. (математика) Свойство на величини, които са обратно пропорционални.
- Ударение
- реципро̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ци-проч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- реципрочности
Примери за използване на реципрочност
(книжовно)
- В отношенията между партньорите липсваше реципрочност.
(дипломация)
- Визите бяха въведени на принципа на реципрочност.
Синоними на реципрочност
Антоними на реципрочност
Как се пише реципрочност
Грешни изписвания: рецепрочност, реципрощнос, рецйпрочност, реципручност, реципрочнуст
Пише се с и във втората сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:reciprocus
От латинското reciprocus (връщащ се обратно, взаимен). В морфологията на думата се съдържа идеята за движение назад и напред (re- + pro-).
Употреба
Чести словосъчетания:
- принцип на реципрочност
- пълна реципрочност
- дипломатическа реципрочност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
