рецитаторче
[rɛt͡siˈtatɔrt͡ʃɛ]
рецитаторче значение:
Какво е рецитаторче? Дете, което изпълнява художествени произведения (стихотворения) пред публика.
1. (пряко) Дете, което изпълнява художествени произведения (стихотворения) пред публика.
2. (преносно) Човек, който говори заучено, без да влага мисъл или емоция (иронично).
- Ударение
- рецита̀торче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ци-та-тор-че
- Род
- среден
- Мн. число
- рецитаторчета
Примери за използване на рецитаторче
(пряко)
- Малкото рецитаторче получи бурни аплодисменти от публиката.
(преносно)
- Държи се като послушно рецитаторче на партийни лозунги.
Синоними на рецитаторче
Как се пише рецитаторче
Грешни изписвания: рецитаторчи, рецйтаторче, рецитъторче, рецитатурче
Пише се с 'а' във втората сричка (рецитАтор), следвайки корена на думата.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:recitator
Умалителна форма на 'рецитатор'. От латински 'recitare' (чета на глас).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
