речниче
[ˈrɛtʃnitʃɛ]
речниче значение:
Какво е речниче? Малък по обем или формат речник (джобен речник).
1. (образование) Малък по обем или формат речник (джобен речник).
2. (ботаника) Народно наименование на растението Polygonum (пипериче, пача трева) - рядка употреба в някои диалекти.
- Ударение
- р'ечниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- реч-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- речничета
Примери за използване на речниче
(образование)
- Винаги нося в чантата си малко италианско речниче.
(ботаника)
- Баба береше речниче край реката за лек.
Синоними на речниче
Антоними на речниче
Как се пише речниче
Грешни изписвания: речничи, ричниче, речнйче
Основната гласна е е (реч), наставката е -че.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:речь
Умалителна форма на 'речник'. Произлиза от старобългарската дума 'рѣчь' (дума, слово) + наставка '-ник', и впоследствие умалителна наставка '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- джобно речниче
- разговорно речниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
