ридаене
[riˈdaɛnɛ]
ридаене значение:
Какво е ридаене? Силен, звучен плач, съпроводен с конвулсивни движения на тялото и хлипане; израз на дълбока скръб.
1. (пряко) Силен, звучен плач, съпроводен с конвулсивни движения на тялото и хлипане; израз на дълбока скръб.
- Ударение
- рида́ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ри-да-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ни
- Вид
- несвършен
Примери за използване на ридаене
(пряко)
- От стаята се чуваше безутешно ридаене.
- Ридаенето ѝ бе толкова силно, че трогна всички присъстващи.
Как се пише ридаене
Грешни изписвания: редаене, ридаяне, рйдаене, ридъене
Отглаголните съществителни от глаголи на -ая (ридая) завършват на -ене (ридаене).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ридати
Произлиза от старобългарския глагол 'ридати', който има звукоподражателен характер или е сродна с литовското 'ríeti' (викам, крещя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сърцераздирателно ридаене
- тихо ридаене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
