римуване
[riˈmuvɐnɛ]
римуване значение:
Какво е римуване? Действието по създаване на рими; съчетаване на думи със звуково съответствие в края на стиховете.
1. (литература) Действието по създаване на рими; съчетаване на думи със звуково съответствие в края на стиховете.
- Ударение
- риму̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ри-му-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- римувания
Примери за използване на римуване
(литература)
- Сложното римуване в сонета изисква голямо майсторство.
- Това е просто механично римуване без дълбок смисъл.
Как се пише римуване
Грешни изписвания: ремуване, рймуване, римоване, римувъне
Думата се пише с и в първата сричка, следвайки корена 'рима'.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:rime
Отглаголно съществително от 'римувам', което произлиза от 'рима'. Заета от френски (rime) или немски (Reim), с корен, водещ към гало-романски или германски източници за 'ред', 'число' или 'поредица'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кръстосано римуване
- съседно римуване
- обхватно римуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
