Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ритмика

[ˈritmikɐ]

ритмика значение:

Какво е ритмика? Съвкупност от особеностите на ритъма в дадено музикално произведение, в творчеството на композитор или в музикален жанр.

1. (музика) Съвкупност от особеностите на ритъма в дадено музикално произведение, в творчеството на композитор или в музикален жанр.
2. (наука) Дял от теорията на музиката или литературознанието, който изучава ритъма.
3. (спорт) Система от ритмични гимнастически упражнения за развиване на чувство за ритъм и пластичност.
Ударение
рѝтмика
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рит-ми-ка
Род
женски
Мн. число
ритмики (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ритмика

(музика)
  • Българската народна музика се отличава със сложна и неравноделна ритмика.
  • Ритмиката на Стравински променя представите за класическа музика.
(наука)
  • Лекциите по ритмика и метрика бяха задължителни за студентите.
(спорт)
  • Децата посещават занимания по ритмика в детската градина.

Как се пише ритмика

Грешни изписвания: ритамка, рйтмика, ритмйка
Думата се пише с и в корена, производна от ритъм, но без 'ъ' (изпадане на гласната).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:rhythmikós
От старогръцки 'rhythmikós' (свързан с ритъма, ритмичен), през латински или западноевропейски езици. Коренът е 'rhythmos' – равномерно движение, такт.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неравноделна ритмика
  • стихотворна ритмика
  • богата ритмика

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.