риторичност
[ritcˈrit͡ʃnost]
риторичност значение:
Какво е риторичност? Качество на речта или текста, което се отличава с използване на реторически похвати, изразителност и красноречие.
1. (литература/лингвистика) Качество на речта или текста, което се отличава с използване на реторически похвати, изразителност и красноречие.
2. (пейоративно (негативно)) Прекалена приповдигнатост, бомбастичност и кухи фрази без реално покритие или искреност.
- Ударение
- ритори'чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ри-то-рич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- риторичности
Примери за използване на риторичност
(литература/лингвистика)
- Стилът на Вазов се отличава с висока емоционалност и риторичност.
(пейоративно (негативно))
- Омръзна ни от политическата риторичност, която не води до действия.
Синоними на риторичност
Антоними на риторичност
Как се пише риторичност
Грешни изписвания: реторичност, рйторичност, ритуричност, риторйчност, риторичнуст
В съвременния български език е приета формата с и (риторика), въпреки че съществува дублетна форма реторика. За 'риторичност' формата с 'и' е силно преобладаваща.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:rhētorikē
През латински или западноевропейски езици, от старогръцки ῥητορική (изкуство на красноречието).
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишна риторичност
- патетична риторичност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
