Dumite-BG – онлайн речник за българския език

рицин

[riˈt͡sin]

рицин значение:

Какво е рицин? Маслодайно растение (Ricinus communis) от семейство Млечкови, от чиито семена се добива рициново масло.

1. (Ботаника) Маслодайно растение (Ricinus communis) от семейство Млечкови, от чиито семена се добива рициново масло.
2. (Биохимия) Силно токсичен белтък (лектин), съдържащ се в семената на растението рицин.
Ударение
рици'н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ри-цин
Род
мъжки
Мн. число
рицини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рицин

(Ботаника)
  • В градината отглеждаха рицин заради красивите му листа.
  • Семената на рицина са силно отровни при поглъщане.
(Биохимия)
  • Лабораторният анализ потвърди наличието на рицин в пробата.
  • Рицинът е една от най-силните природни отрови.

Как се пише рицин

Грешни изписвания: рецин, рйцин, рицйн
Думата се пише с и в първата сричка (от лат. ricinus).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:ricinus
От латинското наименование на кърлеж ('ricinus'), тъй като семената на растението наподобяват формата на насит се кърлеж.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рициново масло
  • отравяне с рицин

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.