Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ровница

[ˈrɔvnit͡sɐ]

ровница значение:

Какво е ровница? Яма, изкоп в земята, обикновено използвана за съхранение на кореноплодни (картофи, ряпа) през зимата или за улавяне на животни.

1. (диалектно/битово) Яма, изкоп в земята, обикновено използвана за съхранение на кореноплодни (картофи, ряпа) през зимата или за улавяне на животни.
Ударение
ро'вница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ров-ни-ца
Род
женски
Мн. число
ровници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ровница

(диалектно/битово)
  • Селяните зариха картофите в дълбока ровница, за да не измръзнат.
  • В гората имаше стара вълча ровница, покрита с клони.

Синоними на ровница

Как се пише ровница

Грешни изписвания: рувница, ровнйца
Пише се с о под ударение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ровя
От глагола 'ровя' + наставка '-ница'. Старинна дума.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.