Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ротмистърче

[ˈrɔtmistɐrt͡ʃɛ]

ротмистърче значение:

Какво е ротмистърче? Дете на ротмистър (офицерски чин в кавалерията).

1. (пряко) Дете на ротмистър (офицерски чин в кавалерията).
2. (преносно) Млад или дребен на ръст ротмистър (често с нюанс на снизхождение или ирония).
Ударение
ро̀тмистърче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рот-мис-тър-че
Род
среден
Мн. число
ротмистърчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ротмистърче

(пряко)
  • Малкото ротмистърче тичаше около конете на баща си.
(преносно)
  • Новото ротмистърче се опитваше да въдвори ред в ескадрона, но старите войници не го слушаха.

Синоними на ротмистърче

Как се пише ротмистърче

Грешни изписвания: родмистърче, ротмистарче, рутмистърче, ротмйстърче
Думата се пише с 'т' (от корена рот-) и завършва на '-ърче' (непостоянно 'ъ' в основната дума, което се запазва тук).

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Rittmeister
Умалителна форма на 'ротмистър'. Основната дума произлиза от немската 'Rittmeister' (кавалерист, началник на ескадрон), навлязла в българския език чрез руски или полски посредничество. Суфиксът '-че' е собственобългарска морфема за образуване на умалителни имена.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.