Dumite-BG – онлайн речник за българския език

рубин

[ruˈbin]

рубин значение:

Какво е рубин? Скъпоценен камък, вид корунд с червен цвят, дължащ се на примеси от хром. Един от най-твърдите минерали след диаманта.

1. (минералогия) Скъпоценен камък, вид корунд с червен цвят, дължащ се на примеси от хром. Един от най-твърдите минерали след диаманта.
2. (техника) Синтетичен или естествен кристал от този минерал, използван в часовникарството (за лагери) и лазерната техника.
Ударение
рубѝн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ру-бин
Род
мъжки
Мн. число
рубини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рубин

(минералогия)
  • Пръстенът беше украсен с голям рубин, заобиколен от диаманти.
  • Короната блестеше от инкрустираните сапфири и рубини.
(техника)
  • Лазерът използва рубин за генериране на кохерентна светлина.
  • Часовникът има механизъм със седемнадесет рубина.

Как се пише рубин

Грешни изписвания: робин, рубйн
Думата се пише с у в първата сричка. Правописът следва етимологичния корен, но е фонетичен за българския език.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:rubeus
Произлиза от средновековен латински 'rubinus', свързано с 'rubeus' (червен). Думата е навлязла в българския през западноевропейски езици (немски Rubin или френски rubis).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кървав рубин
  • синтетичен рубин
  • рубинен лазер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.