Dumite-BG – онлайн речник за българския език

руни

[ˈruni]

руни значение:

Какво е руни? Знаци от най-старата писменост на германските народи (II – XIII в.), изсичани предимно върху камък, метал, дърво или кост.

1. (история) Знаци от най-старата писменост на германските народи (II – XIII в.), изсичани предимно върху камък, метал, дърво или кост.
2. (история) Подобни писмени знаци, използвани от прабългарите и други тюркски народи.
3. (езотерика) Символи, използвани за гадаене и магически ритуали в съвременния окултизъм.
Ударение
ру́на
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ру-ни
Род
женски
Мн. число
руни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на руни

(история)
  • Археолозите разчетоха древните руни върху каменната плоча.
(история)
  • Прабългарските руни все още са обект на научни дебати и опити за дешифриране.
(езотерика)
  • Тя хвърли руни, за да предскаже бъдещето.

Синоними на руни

Как се пише руни

Грешни изписвания: рони, рунй
Думата се пише с у.

Етимология

Произход:Старогермански
Оригинална дума:runa
Чрез руски или немски от протогерманското *rūno – тайна, шепот, мистерия.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • руническо писмо
  • скандинавски руни

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.