рунически
[ruˈnichɛski]
рунически значение:
Какво е рунически? Който се отнася до руните – древни писмени знаци, използвани от германските и тюркските народи.
1. (история/езикознание) Който се отнася до руните – древни писмени знаци, използвани от германските и тюркските народи.
- Ударение
- рунѝчески
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ру-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- рунически
Примери за използване на рунически
(история/езикознание)
- Археолозите откриха камък с рунически надпис.
- Прабългарската руническа писменост все още не е напълно разчетена.
Как се пише рунически
Грешни изписвания: руничен, ронически, рунйчески, руническй
Правилното изписване е с у в първата сричка (от руна) и завършек на -ически.
Етимология
Произход:Староскандинавски/Немски
Оригинална дума:runa
Произлиза от съществителното 'руна' (от германски/скандинавски произход - тайна, шепот), плюс наставката за прилагателни '-ически'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- рунически знаци
- руническо писмо
- рунически камък
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
