Dumite-BG – онлайн речник за българския език

рутя

[roˈtʲɐ]

рутя значение:

Какво е рутя? Събарям, разрушавам постройка, стена или натрупване; предизвиквам срутване.

1. (пряко) Събарям, разрушавам постройка, стена или натрупване; предизвиквам срутване.
Ударение
рутя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ру-тя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
рутя се
Видова двойка
срутя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рутя

(пряко)
  • Поройните дъждове започнаха да рутят брега на реката.
  • Времето бавно рутеше старите крепостни стени.

Синоними на рутя

Антоними на рутя

Как се пише рутя

Грешни изписвания: ротя
Думата се пише с у в корена. Проверка може да се направи със сродната дума срутване.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ruti
Свързана с корена *rъv- (късам, разкъсвам). В старобългарски и диалекти се среща като действие по разрушаване или свличане на земна маса.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рутя сгради
  • рутя авторитет

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.