руча
[ruˈt͡ʃa]
руча значение:
Какво е руча? За вода, поток или река: тека с шум, издавам монотонен шуртящ звук.
1. (литературно) За вода, поток или река: тека с шум, издавам монотонен шуртящ звук.
2. (диалектно/разговорно) Ям лакомо, сърбам шумно (често в формата 'ручам').
- Ударение
- руча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ру-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на руча
(литературно)
- Планинският поток ручеше весело по камъните.
(диалектно/разговорно)
- Той седна на софрата и започна да руча попарата.
Антоними на руча
Как се пише руча
Грешни изписвания: ручъ, роча
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -а след шушкава съгласна 'ч'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ручей
Звукоподражателен произход. Свързан със съществителното 'ручей' и старобългарското 'роучати' (издавам звук).
Употреба
Фразеологизми:
- На вуте да му е зле, та ако ще и аз две паници да не ручам (вариация)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
