Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ручеен

[ˈrut͡ʃeɛn]

ручеен значение:

Какво е ручеен? Който се отнася до ручей, който е присъщ на ручей или произлиза от него.

1. (Пряко) Който се отнася до ручей, който е присъщ на ручей или произлиза от него.
Ударение
ру̀чеен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ру-че-ен
Род
мъжки
Мн. число
ручейни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ручеен

(Пряко)
  • Бистрата ручейна вода утоли жаждата ни.
  • Чуваше се само тихият ручеен ромон.

Синоними на ручеен

Как се пише ручеен

Грешни изписвания: ручеин, ручейн, рочеен
Прилагателното се образува с наставка -ен. В мъжки род единствено число има двойно 'е' (ручеен), но в множествено число 'е'-то изпада (ручейни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ручей
Производно прилагателно от съществителното 'ручей' с наставка -ен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ручейна вода
  • ручеен ромон
  • ручейно корито

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.