ручило
[ruˈt͡ʃiɫo]
ручило значение:
Какво е ручило? Най-дългата тръба на гайдата, която издава постоянен, монотонен, нисък тон (исо) и служи за съпровод на мелодията.
1. (Музика) Най-дългата тръба на гайдата, която издава постоянен, монотонен, нисък тон (исо) и служи за съпровод на мелодията.
2. (Преносно) Човек, който плаче силно или говори високо и монотонно (рядка употреба).
- Ударение
- ручѝло
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ру-чи-ло
- Род
- среден
- Мн. число
- ручила
Примери за използване на ручило
(Музика)
- Гайдарят преметна ручилото през рамо и започна да свири.
- Тригласната гайда има едно голямо ручило и две по-малки.
(Преносно)
- Отворило е едно ручило това дете, не можеш да го спреш.
Антоними на ручило
Как се пише ручило
Грешни изписвания: рочило, ръчило, ручйло, ручилу
Думата се пише с у в първата сричка. Проверката се прави чрез сродни думи, в които гласната е под ударение или ясна (напр. ру̀чам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:руча
Произлиза от глагола 'руча' (издавам мощен, плътен звук, рева, буча) с наставка за оръдие на действието '-ило'. Сродна със старобългарската коренна морфема.
Употреба
Чести словосъчетания:
- триставно ручило
- дълго ручило
- настройвам ручилото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
