ръкуване
[rɐˈkuvɐnɛ]
- Ударение
- ръку̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ръ-ку-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ръкувания
Как се пише ръкуване
Грешни изписвания: ракуване, ръковане, ръкувъне
Коренът е рък- (от ръка), а наставката е -уване (а не -оване).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ръка
Отглаголно съществително име от глагола 'ръкувам се', който произлиза от съществителното 'ръка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- здраво ръкуване
- официално ръкуване
- продължително ръкуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
