ръсване
[ˈrɤsvɐnɛ]
- Ударение
- ръ̀сване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ръс-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ръсвания
Как се пише ръсване
Грешни изписвания: ръсвъне, расване
Коренът се пише с 'ъ' (ръс-), а не с 'а', 'о' или 'у'. Окончанието за отглаголно съществително е -не.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трусъ
Произлиза от глагола от свършен вид 'ръсна' (еднократна форма на 'ръся'). Коренът е свързан с общославянското *trusъ (земетръс, движение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- леко ръсване
- здраво ръсване (за пари)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
