сабя
[ˈsabjɐ]
сабя значение:
Какво е сабя? Хладно оръжие с дълго, извито, едностранно заточено острие, предназначено предимно за сечене.
1. (военно дело) Хладно оръжие с дълго, извито, едностранно заточено острие, предназначено предимно за сечене.
2. (спорт) Дисциплина във фехтовката, както и самото оръжие използвано в нея, при което са позволени удари с цялото острие.
- Ударение
- са̀бя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-бя
- Род
- женски
- Мн. число
- саби
Примери за използване на сабя
(военно дело)
- Кавалеристът извади своята сабя и препусна в атака.
- В музея е изложена богато украсена парадна сабя.
(спорт)
- Българският отбор спечели златен медал на сабя.
Как се пише сабя
Грешни изписвания: сабиа, събя
Думата завършва на -я. Множественото число е саби.
Етимология
Произход:Унгарски
Оригинална дума:szablya
Произлиза от унгарската дума szablya (оръжие за сечене), вероятно свързана с глагола szab (режа, кроя). Думата е навлязла в българския език през вековете на контакти с различни народи (възможно и през руски или турски посредници).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вадя сабя
- остра сабя
- сабя дамаскиня
Фразеологизми:
- прекарвам под сабя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
