самобичувам
[sɐmobit͡ʃu'vɐm]
самобичувам значение:
Какво е самобичувам? Действие, при което човек сам себе си наказва, обикновено чрез физическо или психическо страдание. Може да се отнася и за самокритика или самообвинение, при което индивидът изпитва чувство на вина и принуждава себе си да понесе негативни емоции или последствия.
1. Действие, при което човек сам себе си наказва, обикновено чрез физическо или психическо страдание. Може да се отнася и за самокритика или самообвинение, при което индивидът изпитва чувство на вина и принуждава себе си да понесе негативни емоции или последствия.
- Ударение
- самобичу'вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-би-чу-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самобичувам се
Как се пише самобичувам
Грешни изписвания: съмобичувам, самубичувам, самобйчувам, самобичовам, самобичувъм
Слято писане на сложни думи, чиято първа съставка е 'само'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само + бич
Сложна дума от 'само-' (върху себе си) и глагола 'бичувам' (бия с бич). Калка на латински/религиозни термини за аскетизъм.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
