самобичуване
[sɐmobi't͡ʃuvɐne]
самобичуване значение:
Какво е самобичуване? Самобичуване е психологическо състояние, при което човек изпитва чувство на вина, разочарование или неудовлетвореност от себе си, поради някакво поведение или решението, което е взел в миналото. Това състояние може да бъде резултат от вътрешния диалог на индивида с себе си, където се извършва анализ на собствените постъпки и решението, което е довело до това чувство на разочарование.
1. Самобичуване е психологическо състояние, при което човек изпитва чувство на вина, разочарование или неудовлетвореност от себе си, поради някакво поведение или решението, което е взел в миналото. Това състояние може да бъде резултат от вътрешния диалог на индивида с себе си, където се извършва анализ на собствените постъпки и решението, което е довело до това чувство на разочарование.
- Ударение
- самобичу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-би-чу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самобичувания
- Вид
- несвършен
Как се пише самобичуване
Грешни изписвания: само-бичуване, само бичуване, съмобичуване, самубичуване, самобйчуване, самобичоване, самобичувъне
Като сложна дума с едно главно ударение и свързваща гласна о, се пише слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + бич
Сложна дума, съставена от местоименния корен 'само-' (за себе си) и отглаголното съществително 'бичуване' (удряне с бич).
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично самобичуване
- морално самобичуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
