самовлюбен
[sɐmovˈʎubɛn]
самовлюбен значение:
Какво е самовлюбен? Който изпитва прекалена любов и възхищение към собствената си личност; егоцентричен.
1. (психология) Който изпитва прекалена любов и възхищение към собствената си личност; егоцентричен.
- Ударение
- самовлю̀бен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-влю-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самовлюбени
Примери за използване на самовлюбен
(психология)
- Той е толкова самовлюбен, че не забелязва нуждите на другите.
Синоними на самовлюбен
Антоними на самовлюбен
Как се пише самовлюбен
Грешни изписвания: само влюбен, съмовлюбен, самувлюбен
Сложните прилагателни имена, образувани от съчетание на наречие/местоимение и прилагателно/причастие, се пишат слято, когато представляват едно смислово цяло.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + влюбен
Сложна дума, образувана от основите на местоимението 'сам' и причастието 'влюбен', вероятно калка на чужди аналози (нем. selbstverliebt).
Употреба
Чести словосъчетания:
- самовлюбен глупак
- самовлюбен нарцис
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
