самовъзпитание
[sɐmovɐspiˈtaniɛ]
самовъзпитание значение:
Какво е самовъзпитание? Съзнателна и целенасочена дейност на личността за формиране и усъвършенстване на собствените качества, характер и навици.
1. (педагогика / психология) Съзнателна и целенасочена дейност на личността за формиране и усъвършенстване на собствените качества, характер и навици.
- Ударение
- самовъзпита̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-въз-пи-та-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самовъзпитание
(педагогика / психология)
- Самовъзпитанието е ключов елемент в изграждането на силна воля.
- Чрез упорито самовъзпитание той преодоля вродената си стеснителност.
Синоними на самовъзпитание
Как се пише самовъзпитание
Грешни изписвания: само-възпитание, съмовъзпитание, самувъзпитание, самовазпитание, самовъзпйтание, самовъзпитъние, самовъзпитанйе
Сложните съществителни имена, при които първата основа е 'само', се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само + възпитание
Сложна дума, образувана чрез съединяване на местоименния корен 'само' (себе си) и съществителното 'възпитание'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- процес на самовъзпитание
- нравствено самовъзпитание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
