самовъзхищавам
[sɐmovɐsxiˈʃtavɐm]
самовъзхищавам значение:
Какво е самовъзхищавам? Изпитвам възхищение към самия себе си; проявявам нарцисизъм или прекомерна гордост от собствените качества. (Най-често се употребява с възвратното местоимение 'се').
1. (психология) Изпитвам възхищение към самия себе си; проявявам нарцисизъм или прекомерна гордост от собствените качества. (Най-често се употребява с възвратното местоимение 'се').
- Ударение
- самовъзхища̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-въз-хи-ща-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самовъзхищавам се
- Видова двойка
- няма (обикновено)
Примери за използване на самовъзхищавам
(психология)
- Той се самовъзхищава на всяка своя дума.
- Не е здравословно човек да се самовъзхищава постоянно.
Синоними на самовъзхищавам
Антоними на самовъзхищавам
Как се пише самовъзхищавам
Грешни изписвания: самовъзхищявам, само-възхищавам, съмовъзхищавам, самувъзхищавам, самовазхищавам, самовъзхйщавам, самовъзхищъвам, самовъзхищавъм
Пише се слято като сложна дума с първа съставка само-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възхищавам
Сложна дума от местоименния корен 'само-' и глагола 'възхищавам'. Калка на чужди модели за рефлексивност (напр. self-admire).
Употреба
Чести словосъчетания:
- самовъзхищавам се
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
