саможив
[samoˈʒif]
саможив значение:
Какво е саможив? Който избягва общуването с хора, обича самотата и живее затворен в себе си; неконтактен.
1. (характеристика на личността) Който избягва общуването с хора, обича самотата и живее затворен в себе си; неконтактен.
- Ударение
- саможѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-жив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- саможиви
Примери за използване на саможив
(характеристика на личността)
- Старият съсед беше саможив и рядко поздравяваше някого на стълбището.
- С годините той стана саможив и спря да посещава приятелите си.
Антоними на саможив
Как се пише саможив
Грешни изписвания: само жив, саможиф, съможив, самужив, саможйв
Думата е сложно прилагателно име и се пише слято. Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + жив
Сложна дума, съставена от основите на 'сам' (без други хора) и 'жив' (живеещ). Означава човек, който живее за себе си или сам.
Употреба
Чести словосъчетания:
- саможив старец
- саможив характер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
