саможивост
[sɐmoˈʒivost]
саможивост значение:
Какво е саможивост? Качество или състояние на човек, който е нелюдим, затворен в себе си, избягва общуването с хора и предпочита усамотението.
1. (психология) Качество или състояние на човек, който е нелюдим, затворен в себе си, избягва общуването с хора и предпочита усамотението.
- Ударение
- саможѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-жи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на саможивост
(психология)
- Неговата пословична саможивост го направи странник в очите на съседите.
- Старческата саможивост понякога е резултат от разочарование.
Синоними на саможивост
Антоними на саможивост
Как се пише саможивост
Грешни изписвания: саможивозт, съможивост, самуживост, саможйвост, саможивуст
Слято писане на сложни съществителни, образувани от съединителна гласна -о-. Завършва на -ст (наставка за съществителни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + жив
Сложна дума, образувана от основите 'сам' и 'жив' + суфикс '-ост' за абстрактно съществително. Означава качеството на човек, който живее сам и страни от другите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крайна саможивост
- проява на саможивост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
