самозаблуда
[sɐmozɐˈbɫudɐ]
самозаблуда значение:
Какво е самозаблуда? Състояние, при което човек сам се въвежда в грешка или поддържа илюзорна представа за себе си или действителността.
1. (психология) Състояние, при което човек сам се въвежда в грешка или поддържа илюзорна представа за себе си или действителността.
- Ударение
- самозаблу̀да
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-за-блу-да
- Род
- женски
- Мн. число
- самозаблуди
Примери за използване на самозаблуда
(психология)
- Да вярваш, че ще спечелиш от лотарията без да си купиш билет, е чиста самозаблуда.
Синоними на самозаблуда
Как се пише самозаблуда
Грешни изписвания: самозаблуждение, съмозаблуда, самузаблуда, самозъблуда, самозаблода
Пише се слято. Съществителното е заблуда, а не русизмът 'заблуждение'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:блуждая
Сложна съставна дума от 'само-' (върху себе си) и 'заблуда' (грешна представа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- жертва на самозаблуда
- живея в самозаблуда
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
