Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самоизбиване

[sɐmoizˈbivɐnɛ]

самоизбиване значение:

Какво е самоизбиване? Взаимно избиване на членовете на една група или общност; масово убийство един на друг.

1. (пряко) Взаимно избиване на членовете на една група или общност; масово убийство един на друг.
2. (рядко) Акт на самоубийство (обикновено масово или по особено жесток начин).
Ударение
самоизбѝване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-из-би-ва-не
Род
среден
Мн. число
самоизбивания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самоизбиване

(пряко)
  • Гражданската война доведе до безсмислено самоизбиване на населението.
  • Такова самоизбиване в редиците на армията е прецедент.
(рядко)
  • Сектата е планирала ритуално самоизбиване.

Антоними на самоизбиване

Как се пише самоизбиване

Грешни изписвания: само избиване, съмоизбиване, самуизбиване, самойзбиване, самоизбйване, самоизбивъне
Пише се слято, тъй като е сложно съществително с първа съставка само-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:избивам се
Образувано от 'само-' + 'избиване' (от глагола избивам). Значението е реципрочно (взаимно) или възвратно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • братоубийствено самоизбиване
  • масово самоизбиване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.