самоизмамвам
[sɐmoizmɐmvɐm]
- Ударение
- самоизма́мвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-из-мам-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен/възвратен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самоизмамвам се
- Видова двойка
- самоизмамя
Как се пише самоизмамвам
Грешни изписвания: самоизмамям, съмоизмамвам, самуизмамвам, самойзмамвам, самоизмъмвам, самоизмамвъм
Пише се слято. Окончанието е -амвам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:измамвам
Сложна дума от 'само-' (себе си) и 'измамвам' (лъжа, заблуждавам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
