самоизмамвам
[sɐmoizmɐmvɐm]
- Ударение
- самоизма́мвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-из-мам-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен/възвратен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самоизмамвам се
- Видова двойка
- самоизмамя
Форми на думата самоизмамвам 40
- самоизмамва
- самоизмамват
- самоизмамваш
- самоизмамваме
- самоизмамвате
- самоизмамваше
- самоизмамвай
- самоизмамвайки
- самоизмамвайте
- самоизмамвал
- самоизмамвала
- самоизмамвали
- самоизмамвало
- самоизмамвалия
- самоизмамвалата
- самоизмамвалите
- самоизмамвалият
- самоизмамвалото
- самоизмамван
- самоизмамвана
- самоизмамвани
- самоизмамвано
- самоизмамвания
- самоизмамваната
- самоизмамваните
- самоизмамваният
- самоизмамваното
- самоизмамвах
- самоизмамваха
- самоизмамвахме
- самоизмамвахте
- самоизмамващ
- самоизмамваща
- самоизмамващи
- самоизмамващо
- самоизмамващия
- самоизмамващата
- самоизмамващите
- самоизмамващият
- самоизмамващото
Как се пише самоизмамвам
Грешни изписвания: самоизмамям, съмоизмамвам, самуизмамвам, самойзмамвам, самоизмъмвам, самоизмамвъм
Пише се слято. Окончанието е -амвам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:измамвам
Сложна дума от 'само-' (себе си) и 'измамвам' (лъжа, заблуждавам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.