самоизмъча
[samoizˈmɤt͡ʃɐ]
самоизмъча значение:
Какво е самоизмъча? Причиня си силни душевни или физически страдания; изтормозя се (най-често във възвратна форма).
1. (психология) Причиня си силни душевни или физически страдания; изтормозя се (най-често във възвратна форма).
- Ударение
- самоизмъ'ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-из-мъ-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- самоизмъча се
- Видова двойка
- самоизмъчвам
Примери за използване на самоизмъча
(психология)
- Няма смисъл да се самоизмъча с чувство за вина за нещо, което не зависи от мен.
- Той ще се самоизмъча с тези мисли, докато не разбере истината.
Синоними на самоизмъча
Антоними на самоизмъча
Как се пише самоизмъча
Грешни изписвания: само измъча, съмоизмъча, самуизмъча, самойзмъча, самоизмача
Пише се слято като всички сложни глаголи с първа съставка само-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само + измъча
Сложен глагол, съставен от 'само-' и глагола 'измъча'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
