самоизмъчване

[sɐmoizˈmət͡ʃvɐnɛ]

самоизмъчване значение:

Какво е самоизмъчване? Причиняване на физически или душевни страдания на самия себе си; прекомерно чувство на вина или разкаяние.

1. (психология) Причиняване на физически или душевни страдания на самия себе си; прекомерно чувство на вина или разкаяние.

Докладвай грешка в описанието

(психология)

Постоянното самоизмъчване заради грешките от миналото не води до нищо добро.
В религиозен контекст някои практикуват физическо самоизмъчване като форма на покаяние.

Грешни изписвания: самуизмъчване, съмоизмъчване, самойзмъчване, самоизмачване, самоизмъчвъне

Пише се слято. Коренът 'мъч' се пише с 'ъ'.

Произход:Български

Оригинална дума:само- + измъчване

Образувано от 'само-' и отглаголното съществително 'измъчване'.

Чести словосъчетания:

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.