самоимунизирам
[sɐmoimuniˈzirɐm]
- Ударение
- самоимунизи́рам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-и-му-ни-зи-рам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- самоимунизирам се
- Видова двойка
- самоимунизирам (двувидов)
Как се пише самоимунизирам
Грешни изписвания: самоемонизирам, съмоимунизирам, самуимунизирам, самоймунизирам, самоимонизирам, самоимунйзирам, самоимунизйрам, самоимунизиръм
Думата се изписва с две и едно след друго – последната гласна на само е 'о', а коренът започва с 'и'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:immunis
Образувана от 'само-' и 'имунизирам' (правя невъзприемчив към зараза). Терминът е сравнително нов и често се използва в специфични биологични или правни контексти.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
