самоинициатива
[sɐmoinit͡siɐˈtivɐ]
- Ударение
- самоинициатѝва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-и-ни-ци-а-ти-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- самоинициативи
Как се пише самоинициатива
Грешни изписвания: самоинециатива, само инициатива, съмоинициатива, самуинициатива, самойнициатива, самоинйциатива, самоиницйатива, самоинициътива, самоинициатйва
Думата е сложна съществителна, образувана с еднакво ударени основи или с подчинена първа основа, и се пише слято.
Етимология
Произход:Български / Латински
Оригинална дума:samo + initium
Сложна дума, образувана от българското местоимение 'само' и международната дума 'инициатива' (от латински 'initium' – начало). Означава почин, предприет от самия субект.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам самоинициатива
- гражданска самоинициатива
- по самоинициатива
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
