самоинициативност
[samoinit͡siaˈtivnost]
самоинициативност значение:
Какво е самоинициативност? Способност и готовност да се предприемат действия или да се започва нещо по собствено желание, без външна подбуда.
1. (Психология/Труд) Способност и готовност да се предприемат действия или да се започва нещо по собствено желание, без външна подбуда.
- Ударение
- самоинициатѝвност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-и-ни-ци-а-тив-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самоинициативност
(Психология/Труд)
- Работодателите ценят високо самоинициативността у служителите.
- Липсата на самоинициативност забави проекта.
Синоними на самоинициативност
Антоними на самоинициативност
Как се пише самоинициативност
Грешни изписвания: самоинециативност, съмоинициативност, самуинициативност, самойнициативност, самоинйциативност, самоиницйативност, самоинициътивност, самоинициатйвност, самоинициативнуст
Пише се слято. Съдържа две и-та след н: и-ни-ци-а...
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:само- + инициативност
Образувана от префикса 'само-' (сам, собствен) и съществителното 'инициативност' (от латински initium - начало).
Употреба
Чести словосъчетания:
- липса на самоинициативност
- проява на самоинициативност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
