самонаказание
[sɐmonɐkɐˈzaniɛ]
самонаказание значение:
Какво е самонаказание? Акт на налагане на наказание върху самия себе си, обикновено поради чувство за вина или разкаяние.
1. (психология) Акт на налагане на наказание върху самия себе си, обикновено поради чувство за вина или разкаяние.
- Ударение
- самонаказа̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-на-ка-за-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самонаказания
Примери за използване на самонаказание
(психология)
- Аскетизмът му беше форма на тежко самонаказание заради греховете от миналото.
- Подсъзнателното самонаказание често води до саботаж на собствения успех.
Синоними на самонаказание
Антоними на самонаказание
Как се пише самонаказание
Грешни изписвания: само наказание, съмонаказание, самунаказание, самонъказание, самонакъзание, самонаказъние, самонаказанйе
Сложните съществителни имена, при които първата основа е само-, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наказание
Сложна дума, образувана от съединяването на местоименния корен 'сам' (себе си) и съществителното 'наказание'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
