самонараняване
[sɐmonɐrɐˈɲavanɛ]
- Ударение
- самонараня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-на-ра-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самонаранявания
Как се пише самонараняване
Грешни изписвания: самонаранявъне, само-нараняване, съмонараняване, самунараняване, самонъраняване, самонаръняване
Думата е слято изписана сложна дума. Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + рана
Сложна дума, образувана от местоименния корен 'сам-' и отглаголното съществително 'нараняване' (от 'рана'). Калка на западни термини (self-harm, self-injury).
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонност към самонараняване
- умишлено самонараняване
- опит за самонараняване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
